Емоционално настройване

Какво е настройване (от агл. attunement)?

Настройването, или емоционалната свързаност, е съществен компонент на всяка връзка и като такова вероятно е най-важната част от Floortime. Настройването означава да бъдеш „в синхрон“ с емоционалното състояние на детето, да бъдеш „в преживяването“ заедно с него и детето да усеща, че в този момент е разбрано.

За някои хора настройването идва естествено, а за други е доста трудно. Когато срещнем нов човек, понякога просто имаме усещането: „Този човек напълно ме разбира.“ Това е настройване в този момент. В други случаи се разочароваме, когато някой сякаш изобщо „не схваща“. За нашите деца с различия в развитието ние трябва да бъдем първото — този, който разбира.

Голяма част от живота на тези деца преминава в невъзможност да ни комуникират ясно какво се случва вътре в тях. Това поражда огромна тревожност. Колкото повече сме настроени към преживяванията им във всеки момент, толкова повече можем да помогнем за намаляване на тази тревожност.

Какво се случва, когато има настройване?

Когато сте емоционално свързани с детето си, много неща започват да се случват естествено и интуитивно:

• Разбирате как сензорният му профил му влияе и с уважение адаптирате средата, за да намалите стреса и да подкрепите състояние на регулация и споделено внимание.

• Давате пространство за всички емоционални изрази, когато е възможно. Не се стремите да контролирате поведението или да потискате чувствата. Естествено ко-регулирате, защото искате емоционалното преживяване на детето да бъде валидирано.

• Приемате всяко поведение като комуникация и се опитвате да разберете какво детето ви казва в този момент — дори когато поведението е трудно или неприятно. Интуитивно знаете, че това изгражда доверие.

• Уважавате мястото, на което се намира детето в развитието си. Разбирате на какво е способно в момента, стремите се към потенциала му, но сте търпеливи и поставяте подходящи граници и очаквания.

• Забавяте темпото и разширявате взаимодействията, защото знаете, че това помага на детето да обработи случващото се и му дава време да реагира. Използвате повече невербална комуникация — мимика, жестове, интонация — защото виждате как детето реагира на тях.

• Опитвате се да удължите взаимодействията чрез техники като „преструване,че не разбираме“ и „игриво препятстване“, за да поканите детето в споделен, забавен свят.

• Рефлектирате върху ежедневните си взаимодействия — как сте се свързали и как сте комуникирали.

• Съзнателно търсите радост и споделено удоволствие във всяко взаимодействие.
  
  

Чувствате ли се емоционално свързани?

Когато мислите за връзката си с детето, усещате ли се настроени към него?
Ако срещате трудности, д-р Стенли Грийнспан би ви препоръчал просто да седнете и да наблюдавате детето си, без друга мисъл в ума си.

Наблюдението означава да не съдите поведението и да не държите в главата си план какво искате детето да направи. Просто гледате и забелязвате върху какво е фокусирано, какво прави и какво го интересува. Ако успеете да изчистите съзнанието си от всичко останало, ще можете по-лесно да се настроите към детето.

Конкретен пример за емоционална свързаност

Емоционалната свързаност често се разкрива в моменти на преход — например при тръгване на училище, прибиране вкъщи, сядане на масата или лягане. Също и при нови места или срещи с непознати.

Дете може да се напрегне, да стисне ръката на родителя, да забави ход, да замълчи или да започне да си мърмори. Това са сигнали. Ако бързаме и игнорираме тези знаци, ние пренебрегваме неговата комуникация. Тогава напрежението може да ескалира — например в "истерия".

Алтернативата е настройване:
забавяме темпото, говорим предварително какво предстои, предлагаме ръка, даваме време, не насилваме, осигуряваме „изход“, ако стане прекалено натоварващо.

Това означава да се настроиш към емоционалното преживяване на детето.

Някои примери за настройване (Attunement)

Експерт и обучител в DIRFloortime, д-р Gil Tippy, наскоро публикува много интересен видеоклип за „изключително неудобното дете“, който си заслужава да бъде гледан.

В него той стига до извода, че такова дете може да бъде огледало за нас самите — възможност да осъзнаем собствените си слабости. Именно това „неудобно“ дете ни помага да разберем колко съществено е настройването, особено когато всичко друго, което сме мислили, че знаем или умеем, не работи.

Изключително неудобното дете - д-р Джил Типи