Функционално-емоционалбен развитиен капацитет 3
*Functional Emotional Developmental Capacity 3 (FEDC 3)
*Functional Emotional Developmental Capacity 3 (FEDC 3)
Когато бебето се влюби в своите родители, се случва нещо интересно. То осъзнава, че може да има влияние върху тях. Когато се усмихне на мама, тя му се усмихва обратно. Когато протегне ръка към татко, той също протяга ръка. Бебето изразява чувство или намерение, а неговият грижещ се човек отговаря. Това е началото на комуникацията – бебето и възрастните водят диалог.
Ние обичаме да мислим за тези диалози като за отваряне и затваряне на кръгове на комуникация. Когато детето протяга ръка – например с поглед – то отваря кръга. Когато родителят отговори – като върне погледа – той надгражда действието на детето. Когато детето от своя страна отговори на родителя – чрез усмивка, звук, протягане или дори отдръпване – то затваря кръга. Когато родителят отговори на реакцията на детето – като подаде играчка, каже: „Искаш ли да играем?“, или имитира звука на детето – и детето отговори с нов жест (поглед, усмивка или движение на ръка), те вече са отворили и затворили нов кръг.
Доста бързо бебето извежда заключение от този опит: то не само може да предизвиква реакции у мама и татко, но и у предметите. Удря играчка и тя издава звук! Пуска кубче и то пада на пода. То има влияние върху света и за първи път става личност с воля – някой, който може активно да избира какво да прави, знаейки, че действията му водят до резултат. Така бебето учи фундаментални емоционални, когнитивни и моторни уроци.
Двупосочната комуникация е от съществено значение за всяко човешко взаимодействие. Тя позволява на децата да научат за себе си и за света. По-голямото дете прегръща учителката и тя го прегръща обратно – то научава, че е ценено. То бута друго дете и то започва да плаче – научава, че неговите действия могат да разплачат някого. Без тези важни преживявания в двупосочната комуникация децата не могат да изградят основно усещане за намерение, а без него не могат да започнат да изграждат истинско усещане за себе си или да видят, че светът е логичен.
Още от трудното си раждане Скот изглеждаше труден за ангажиране. Много от сетивата му бяха слабо реактивни, мускулният му тонус беше нисък, а моторното му развитие – забавено. Лявата му страна беше по-слаба от дясната. На осем месеца родителите му научиха, че той има церебрална парализа и ще се нуждае от физиотерапия и ерготерапия, за да развие координация и сила в ръцете и краката си. Дори с терапия той проявяваше малък интерес към света и рядко започваше някакви дейности. Когато майка му се усмихваше и гукаше, опитвайки се да го накара да се усмихне, той се обръщаше настрани, затваряше очи или гледаше встрани.
След работа върху изграждането на интерес и близост (с подходите, описани по-рано), майката започна да помага на Скот да овладее третото критично умение – двупосочната комуникация. Вече не беше достатъчно просто Скот да обръща внимание на мама и татко – той трябваше да бъде предизвикан да отговаря на техните жестове със свои.
Родителите на Скот започнаха да му показват силата на неговите жестове. Винаги когато той правеше и най-малък шум или движение, те възкликваха и реагираха преувеличено. Те внимателно се опираха на моторните жестове, които Скот можеше да прави лесно – като движение на глава, поглед или език. Скоро той разбра, че неговият жест предизвиква реакция. Той имаше влияние върху света! Постепенно родителите му превърнаха тези жестове в диалози. Всеки път, когато Скот мръднеше ръцете си – дори съвсем леко или сякаш случайно – татко му махаше с ръце; после Скот отново мърдаше ръцете. Така той затваряше кръг на комуникация.
Когато Скот започна да оценява своята способност да предизвиква събития, започна да проявява инициатива. Той бутваше играчка от столчето си за хранене. Пльок! Сега родителите можеха да използват играчките, за да го въвлекат в нова комуникация. Те сядаха на пода лице в лице и държаха играчка, която той гледаше, за да видят дали ще посегне. Или поставяха играчка, до която се беше докоснал, малко по-далеч и го предизвикваха да се протегне към нея. Когато успяваше, те го поздравяваха възторжено – той беше затворил кръг на комуникация. Така, използвайки естествените му интереси и наличните му двигателни умения, те подкрепяха развитието. С тяхната работа у дома, физиотерапевтите и ерготерапевтите също докладваха повече напредък.
Етап 3: Отваряне и затваряне на кръгове на комуникация
Насърчаване на двупосочна комуникация
Комуникацията се основава на намерението – целта е да помогнете на детето да проявява инициатива.
Интересът и целта на детето са първата стъпка към смислена комуникация.
Детето ОТВАРЯ кръга чрез свое намерение – правейки това, което иска.
Вие надграждате това намерение, като му помагате да постигне целта си.
Детето ЗАТВАРЯ кръга, когато използва това, което сте му предложили, и отвръща с жест.
Целта е непрекъсната комуникация напред-назад.
Цел: Да стане двупосочен комуникатор.
Признаци, че детето общува:
Посяга към вас, за да го вдигнете, или ви прегръща обратно.
Усмихва се, издава звуци, слага пръст в устата ви, взема дрънкалка от устата си и я слага във вашата, или докосва и изследва косата ви.
Отблъсква нежелана храна от таблата на столчето със сърдит поглед, крещи, ако желана играчка не се донесе бързо, или се гърчи в ръцете ви, ако не иска да бъде обличано.
Търси паднала играчка или (към "края" на този етап на развитие) гледа във вашата ръка за скрита дрънкалка.
Показва предпазливост или страх – обръща се, прилепва се към крака ви или изглежда уплашено, когато непознат се приближи твърде бързо.
Следвайте инициативата на детето и го предизвиквайте да обменя жестове и емоционални сигнали с вас около неговите интереси.
Пробвайте:
Включвайте едновременно колкото може повече елементи – зрение, слух, обоняние, допир и движение – докато взаимодействате.
Играйте дълги, емоционално приятни игри. Колкото повече такива моменти имате, толкова повече радост ще споделяте.
Търсете „магическите моменти“.
Използвайте интересите на детето (напр. вашия смешен нос или дрънкалката, която държите в устата си), за да го предизвикате да се изрази целенасочено чрез чувства и действия. Така ще му помогнете да стане двупосочен комуникатор.
Избягвайте:
Не бъдете „диригент“ и не определяйте изцяло как да протече играта. Следвайте детето и му помогнете да използва интересите си, за да придаде посока и структура на новите си умения.
Игра със смешни звуци, лица и чувства
Наблюдавайте звуците и мимиките, които детето използва, когато изразява радост, досада, изненада или друго чувство, и ги имитирайте по игрив начин. Опитайте се да започнете диалог напред-назад.
Игра „Кръг на комуникацията“
Вижте колко „обмени“ можете да направите всеки път, когато детето докосва малка червена топка или потупва носа ви, а вие реагирате със смешен звук или гримаса. Или колко пъти ще се опита да отвори ръката ви, когато скриете интересен предмет вътре. Всеки път, когато следва интереса си и реагира на вашата „примамка“, то затваря кръг на комуникация.
Песен със жестове
Пейте позната и любима песничка с движения (напр. „Хей, ръчички, хей ги...“). Спрете в ключов момент и оставете детето да „довърши“ с движение или звук.
Строим заедно
Спрямо умениета на детето и моторното развитие, може да строите кула от кубчета, например, като се редувате. Редуването не е под формата на инструкция, а под формата на даване/искане на кубче. Целта не е крайната цел на какво ще построите, а взаимодействието.