Подходът Self-Reg® и Флортайм

by D. Brown | Aug 27, 2018 | DIR Theory, Podcast 

В тази сатия д-р Стюарт Шанкър говори за това как се е появил подходът Self-Reg®(Саморегулация).
Саморегулацията е първият функционалено-емоционален капацитет на развитие (FEDC) в модела DIR®, а д-р Шанкър е бил водещ изследовател в научното изследване на DIRFloortime®, свързано с мозъчната дейност.

Д-р Шанкър е основател и главен изпълнителен директор на Центъра MEHRIT.
Той е почетен професор по философия и психология в Йоркския университет, както и основател и научен директор на Института за саморегулация в университета Трент в Питърбъро, Онтарио.

Срещата с д-р Стенли Грийнспан

През 1997 г. д-р Шенкър прочел The Growth of the Mind („Развитието на ума“) от д-р Стенли Грийнспан и му изпратил съобщение, в което му благодарил за това колко е помогнала книгата на неговия екип. Те се срещнали през 1998 г., когато д-р Грийнспан поканил д-р Шанкер на обучителен семинар в Торонто. След събитието д-р Шенкър си спомня, че д-р Грийнспан го „разпитал“ по начин, по който не го бяха изпитвали от студентските му години! Няколко дни по-късно д-р Грийнспан му се обадил и го попитал дали би искал да се обучава при него по детска психиатрия. Д-р Шенкър приел без колебание.

Така д-р Грийнспан обучавал д-р Шенкърпо същия начин, по който Ерик Ериксън бил обучил него. Те се обучавали седем дни в седмицата, по един до четири часа на ден, в продължение на почти пет години, включващо много четене и клинична работа. След няколко години, тъй като и двамата били заинтересувани от създаването на универсална програма за деца, стартирали проект, наречен Building Healthy Minds („Изграждане на здрави умове“). Обучавали лекари в Бетезда, Мериленд, по същността на това, което днес е Self-Reg, но проектът не вървял добре, защото педиатрите били твърде заети и не виждали децата  достатъчно често, за да има желания ефект.

След това д-р Шанкер бил потърсен от канадския филантроп Милт Харис, който бил запознат с работата му и чийто приятел имал син, който бил „спасен от Стенли“. Това довело до финансирането на рандомизираното контролирано проучване на DIRFloortime®, което започнало през 2005 г. и продължило до 2012 г. Проектът бил мащабен, защото те трябвало да работят с терапевти, които не били обучени във Floortime, за да докажат, че именно развитието, индивидуалните различия и взаимоотношенията (DIR®), а не личният опит на терапевтите, са били факторите, довели до положителни резултати.

Целта на изследването MEHRI (Milt and Ethel Harris Research Initiative) била да работи с деца, всички диагностицирани в аутистичния спектър, които имали сериозни трудности при ангажиране и свързване с техните обгрижващи. Чрез идентифициране и намаляване на стреса и въвеждане на възстановителни практики, те искали да видят дали могат да помогнат на децата да се ангажират и да изпитват удоволствие от взаимодействието с близките си.

Историята на Self-Reg

Преди години д-р Шенкър работел в национален съвет по ранно детско развитие в Канада заедно с д-р Фрейзър Мъстард. Те били силно обезпокоени от нарастващите предизвикателства при децата – най-вече от драматичното увеличение на тревожността. Учителите не разпознавали симптомите на тревожност и често влошавали проблема. Така д-р Шенкър се върнал към идеята за универсална програма, но този път решил вместо с лекари да работи с учители в училищна инициатива.

Първите два функционално-емоционални капацитети в модела DIR® – регулация и ангажираност – са в сърцевината на Self-Reg®. Но съществуват и съществени разлики между Self-Reg® и DIR®. Моделът DIR® (Developmental, Individual differences, Relationship-based) е разработен специално за деца, които имат трудности с взаимните взаимодействия и с развитието на рефлективно и логическо мислене, докато д-р Шенкър работел с друга група – деца, които могат да водят разговори и да различават реалност от фантазия, но имат сериозни проблеми с вниманието, поведението и настроението. Д-р Шенкър искал да разшири подхода, така че да обхване всички деца.

В новата инициатива д-р Шенкър се фокусира върху регулацията и върху това, което се случвало в училище. В Self-Reg® се говори за „преформулиране“ (reframing) – остарели предразсъдъци влияят на това как възприемаме и реагираме на едно дете. Тези несъзнавани реакции „изтичат“ чрез тона на гласа, изражението на лицето и поведението. Д-р Шанкер дава пример със собствения си син,който е с невроразвитийно разстройство : въпреки че знаел, че синът му не се държи зле, понякога се улавял, че му повишава тон. Дори когато съзнателно се опитвал да не го прави, раздразнението „се изплъзвало“ в гласа му.

Когато едно дете или тийнейджър е в режим „борба или бягство“ (fight or flight), това, което те възприемат, са лимбични сигнали – например какво се отразява в очите ви или друг невербален език. Те не обработват думите, които казвате, а само това, което виждат. В тези моменти не можете да промените чувствата си чрез воля. Само когато разберете и видите какво се случва с детето, собствената ви тревожност и напрежение намаляват и тогава вие сте регулирани(налични). Тогава детето може да чуе и усети това спокойствие. Така че е толкова критично какво чувства, разбира и преживява възрастният, колкото и какво прави детето.

Много от семействата, с които екипът на д-р Шенкър се срещал, имали деца, които били диагностицирани или третирани сякаш имат разстройство на привързаността, при което детето е силно избягващо или устойчиво, защото грижещият се „не обича детето“. Скритото предположение връща към дните на теорията за „майката-хладилник“. Екипът на д-р Шенкър обръща внимание на междумозъчната връзка (interbrain) – безжичната връзка между мозъка на детето и мозъка на възрастния. Това е „hook up“ мозък-към-мозък.

Става дума за деца, чиито грижещи се всъщност са много добри и помагат на децата си, а децата са сигурно привързани към тях. Тогава какво се случва?

Д-р Шанкер нарича това крехка-сигурна привързаност (fragile secure attachment). Това са деца, които ставали много дезорганизирани, когато отивали на детска градина или училище, заради големия скок в стреса. Може да има фактори, натоварващи сензорната система на детето, или пък учител в училище, който не е научен как да адаптира взаимодействието с това дете. Грижещият се трябва да чете сигналите на детето и да настройва стимулацията според него, но ако учителят в ранната детска среда не е можел или нямал ресурсите да го направи, детето ставало дезорганизирано.

Екипът на д-р Шенкър също наблюдавал деца, които изглеждали сякаш са в аутистичния спектър, само защото били прекалено стресирани.

Д-р Шанкер казва, че възпитаваме поколение деца, които са прекомерно стресирани. Много от тези стресори са скрити. Детето прекарва две трети от времето си в училище. В училище то развива защитни механизми, за да се справя с тези стресори, което променя взаимодействията му с родителите и води до това, че вече не се чувства безопасно и у дома. Затова екипът на д-р Шенкър поема инициативата да бъде базирана в училище. Образованието трябва да подкрепя и развива, а не да стресира детето.

"Това, което се случва в училище, не остава в училище."

Д-р Стюарт Шенкър

Д-р Стюарт Шенкър – Стресово поведение срещу "неправилно" поведение

Концепцията на Self-Reg® за междумозъчната връзка (interbrain) напомня за  ко-регулацията във Floortime®. Но преди дори да започнем ко-регулация, е важно какво наблюдаваме: стресово поведение или "неправилно" поведение?

Пример: детето  подава език и плюе, когато не иска да прави нещо. Във Floortime винаги разглеждаме средата и какво се е случило точно преди детето да прояви неуместното поведение – в този случай плюенето.

Ако се замислим за това, което предшества плюенето, обикновено е нещо, което детето не иска да прави, като например да е време за сън, да мие зъбите си или да напуска място, на което иска да остане. При едно вербално дете родителите може да се чудят защо не може просто да използва думи вместо да плюе. Затова се допитваме до  д-р Шенкър: „Защо не може да ни каже, д-р Шанкер?“

Той обяснява, че в този момент детето е свръхвъзбудено и в „червен мозък“ (red brain).

„Синият мозък“ (blue brain) дава способностите за мислене, говорене и формиране на идеи, но тези способности са потиснати от остър стрес. Затова д-р Шенкърказва, че родителите и учителите трябва да се научат да говорят „лимбичен език“ (limbic). Детето комуникира лимбично, което е изключително значимо в момента, когато плюе или удря.

Това е сериозно, защото ако бъркаме стресовото поведение с "неправилното" поведение, можем да навредим реално и да подкопаем връзката с детето. Трябва да работим с педагогическите специалисти да разпознават тази разлика и да се научат да улавят сигналите предварително. Понякога децата ни казват чрез зениците си – в червен мозък зениците се разширяват. Д-р Грийнспан казвал: „Слушайте и с очите, не само с ушите.“

Д-р Шенкър дава пример, когато го повикали в училище за ученик, чиято фамилия той познавал, който имал сериозни проблеми заради това, че продължавал да казва „Не ми пука“ на всички възрастни, опитващи се да контролират поведението му. Когато д-р Шанкер пристигнал, ученикът бил близо до изключване, защото просто продължавал да повтаря „Не ми пука“. Д-р Шенкър казва, че в този момент способността на тийнейджъра да осъзнава собствените си чувства била силно компрометирана.

„Червеният мозък“ (red brain) бил активиран. Това се разбира по тона на гласа: ученикът всъщност комуникирал, че е уплашен и че не знае какво е направил, а не че не му пука, казва д-р Шенкър. Заместник-директорът не можел да различи "неправилното" поведение от стресовото поведение. Тийнейджърът бил в състояние на замръзване (freeze) - една от реакциите при стрес "борба, бягство, замръзване".

Д-р  Шенкър изключил светлините, отпуснал се и просто седял с тийнейджъра. Дори говорът в това състояние е много стресиращ, затова просто седели и „били“ заедно.

Целта на д-р  Шенкър била да накара тийнейджъра да се почувства в безопасност, тъй като те вече се познавали. Когато системата за "аларма" на тийнейджъра се изключила, „синият мозък“ (blue brain) се върнал. След няколко минути просто седене, момчето попитало д-р  Шенкърдали му харесват Bugatti състезатели. Това показало, че тийнейджърът се опитва да възстанови социалното взаимодействие.

Критиците казват, че Self-Reg насърчава разрешаващо преподаване. Фокуса обаче е да да държим децата в безопасност. Когато детето е в състояние да научи какво е направило грешно, ние ще се занимаем с това. Ако възприемете поведението на детето като стрес, вие се отпускате, напрежението ви намалява и можете да предадете афективни сигнали, които казват на детето, че е в безопасност.

Д-р Стюарт Шанкер – "Саморерулацията започва с нас"

На въпросът  какъв процес наистина кара родителите и учителите да прилагат този нов подход? Д-р  Шенкър отговаря че за тези, които са твърди в своята поведенческа позиция, този подход може да изглежда твърде "снизходителен" или „не учи децата на уроци“, когато се държат неправилно. Но и в DIR® също гледаме на поведението като на „защо“ и като комуникация. Въпреки това, дори да разбирате този подход интелектуално, всичко може да се изплъзне, когато сте в момента и не можете да контролирате реакцията си!

Д-р  Шенкърказва, че всъщност става въпрос за промяната от „трябва да науча/възпитам това дете как да се държи“ към намаляване на стреса на детето, и тогава "неправилното" поведение намалява. Канадският развитиен психолог д-р Гордън Нойфелд също казва, че когато гледаме през новата призма, виждаме друго дете. Той добавя, че стратегиите и инструментите за реакция ще помогнат в трудните моменти.

Д-р Ш Шенкър описва пробива, който е довел до това неговият екип да открие как да вдъхнови промяна у възрастните, с които работят, като ги научи да гледат през тази нова призма.

В MEHRIT центъра, когато нещата не вървели добре, изследователят д-р Девин Касенхизер осъзнал, че имат нужда от експерт по психично здраве, за да изследва къде се намират родителите. Била наета Юнис Лий и те работели само върху регулацията на родителите. Те започнали като питали родителите: „Как се чувствате? Какво е нивото на вашия стрес? Много е стресиращо да имате дете в спектъра.“ Д-р  Шенкър казва, че това е бил преломният момент, когато родителите започнали да прилагат DIR® модела.

Д-р  Шенкър добавя, че в Self-Reg® направили същата грешка и с учителите. Те им дали цялата информация, но учителите идвали с поведенческо мислене: „Дали self-reg ще ми осигури тиха класна стая?“

Затова екипът на д-р  Шенкър  изцяло променил подхода и започнал „self-reg за вас“. Те питали педагозите: „Как се чувствате вие и какво е нивото е вашият стрес и как се справяте с него?“ Той признава, че товарът от стреса върху учителите е огромен.

Търсете знаците и направете пауза

Екипът на Self-Reg® може да покаже на преподавателите, че има много признаци на стрес още преди да видим стресовото поведение при децата. Всъщност често виждаме тези признаци, но ги пренебрегваме и се надяваме всичко да се оправи. Д-р  Шенкър иска преподавателите и родителите да могат да идентифицират признаците добре преди появата на стресовото поведение, за да имат успокояващ и регулиращ ефект върху детето. В противен случай, когато вече сте в момента, всичко, което можете да направите, е да поемете дълбоко дъх, след това още един. Именно тези стъпки, водещи до момента, са като тенджера под налягане.

Екипът на д-р  Шенкър използва матрицата на Тейър*, за да покаже състояния с ниска енергия, висока енергия, ниско напрежение и високо напрежение. Те искат всички да се питат „Защо?“ и „Защо сега?“ относно стресовото поведение. Когато преминаваме в „червен мозък“, влизаме в автоматичен режим. Не е важно защо или дали можете да разберете защо, а по-важна е паузата. Не искаме сблъсък на реакциите „бий се или бягай“. Това е паузата между стимул и отговор, както би казал д-р Грийнспан.

 *Матрицата на Тейър (Thayer’s Matrix) е модел, който описва емоциите според две основни измерения:

1. Енергия / активация (arousal) – колко възбуден или отпуснат се чувства човек.

2. Настроение / валентност (valence) – колко положително или отрицателно е преживяването

Може също така да научите децата да правят „паузата“. Синът на д-р Шенкър e ставал  от мястото си в училище и се разхождал, когато нещата ставали прекалени. Така той се е саморегулирал. В началото това било третирано като лошо поведение. След разговор, д-р Шенкър и  директорът намерили решение . Ако се покаже на детето как да разпознава признаците и след това да му се предложи решение, то може да се саморегулира. Така д-р Шенкър казва на сина си, че когато усети „този сърбящо-неудобен сигнал в ръцете си“, може да вдигне ръка в клас и учителят ще му позволи да се разходи в коридора, докато не е готов да се върне.

Какво работи при малки деца или при деца, които не говорят? Той каза, че наистина може да се  опишат нещата по начин, подобен на този с неговия син („сърбящи ръце“) и е виждал, че работи. В DIR® искаме да помогнем на детето, което не може да се саморегулира, като се започнем с ко-регулация от нас, с надеждата, че с времето ще може да го правят сами . Д-р Шенкър посочва, че децата и тийнейджърите често могат да регресират в моменти на стрес и се нуждаят от ко-регулиращ възрастен, който да им помогне да възвърнат хомеостазата и наличното състояние.

"Когато видите едно дете през тази нова призма, ще видите ново дете – едно прекрасно дете. Всички те са такива. Когато започнете да освобождавате напрежението и тревогата, винаги се удивявам на детето, което се показва."
– Д-р Стюарт Шанкер

Статията представя  част от историята на канадското изследване DIRFloortime® и връзката на д-р Шенкър с д-р Стенли Грийнспан. Помислете за саморегулацията, помислете за възрастните - родители, обгрижващи, учители и терапевти.

"Силата поражда само страх, а не емпатия. Емпатията се развива чрез интермозъка."

— Д-р Стюарт Шанкер 

След като преподавателите се научат как да се грижат за собствената си регулация, нещата започват да се подобряват, защото подходът няма да работи, ако не е вътрешно усвоен и лично значим. Д-р Шенкрр дава пример с една администраторка, която намери Self-Reg за изключително полезен не само за стреса на работното място, но и като причина за борбата ѝ с теглото. Д-р Джордж Хрусо провел много изследвания върху стреса и затлъстяването, добави д-р Шенкър. 

Линк: The MERIT Center от S.Shanker: self-reg.ca/ 

В превод от:affectautism.com/2018/08/27/self-reg-and-dir/