Функционално-емоционални развитийни капацитети

D(Development) РАЗВИТИЕ, като основен компонент на DIRFloortime, през призмата на възрастните.

DIRFloortime® не е модел само свързан с развитието на детето — когато го разглеждаме през призмата на възрастните, той ни дава език и карта за емоционалното развитие, саморегулацията и взаимоотношенията през целия живот.

Функционално-емоционалните капацитети на развитие не са възрастови, а функционални - т.е. как функционира всеки човек спрямо своята регулация, как се свързва, комуникира, как решава проблем, как мисли.

Възрастните преживяват, проявяват и развиват същите шест основни функционално-емоционални капацитети (FEDCs),както и другите допълнителни 3, но те се изразяват по-зряло, по-комплексно и често — неосъзнато.

Когато някой „заседне“ на по-нисък капацитет (напр. в момент на стрес, конфликт, тревожност), Floortime ни учи да се върнем към по-ранните капацитети, за да възстановим регулацията и свързаността.

Нека да разгледаме основните 6 капацитета на развитие и допълнителните 3 през призмата на възрастните. FEDC - съкращение и превод от ФУНКЦИОНАЛНО-ЕМОЦИОНАЛЕН РАЗВИТИЕН КАПАЦИТЕТ

FEDC 1 — (Само)регулация и интерес към света

През призмата на възрастния -  основата на вътрешната сигурност — способността да поддържаме оптимално физиологично и емоционално състояние.

При възрастния човек това е умението да издържа на афект, да остане присъстващ в себе си дори при напрежение.

При възрастни:

• Способност да останеш спокоен(НАЛИЧЕН), присъстващ и ангажиран.

• Осъзнаване на телесните сигнали (интероцепция) -телесна и емоционална регулация.

• Забелязване на моментите на претоварване(сетивно, емоционално, когнитивно) и какви стратегии тук и сега могат да се използват за “заземяване”.

• Осъзнаване на телесните сигнали: напрежение, дишане, сърцебиене.
  Умението да се „самоуспокоиш“ без да се изолираш.

Примерни предизвикателства:

• Чести, ежедневни реакции „бягство, борба, замръзване“(или “угоди”).

• Трудност да останеш в контакт при конфликт.

• Търсене на външен регулатор (храна, стимул, зависимост, контрол).
  
  

 FEDC 2 — Ангажиране и свързване

През призмата на възрастния: Способността да чувстваш другия и да допускаш близост без страх от поглъщане или отхвърляне.

Възрастният тук се учи на емоционална уязвимост и безопасна зависимост.

При възрастни:

• Умението да се свържеш емоционално с другия — чрез поглед, тон, присъствие.

• Да разпознаеш емоцията в себе си и в другия, без веднага да „поправяш“.

• Създаване на безопасност във взаимоотношенията, привързаност.

• Валидиране на собствени чувства, както и тези на другия.

Примерни предизвикателства:

• Страх от близост, отдръпване, или — сливане.

• Неспособност за автентична връзка.

• Емоционална самота дори в отношения.

 FEDC 3 — Целенасочена двупосочна комуникация

През призмата на възрастния:Не просто да „говориш“, а да чуваш, чувстваш и реагираш в емоционален обмен.

Възрастният тук интегрира регулация и взаимоотношение в динамичен диалог.

При възрастни:

• Водене на емоционален диалог, не само обмен на информация.

• Усещане за „ритъма“ на взаимодействието — кога да кажеш нещо, кога да изчакаш, да останеш дори в дискомфорта на паузата.

• Използване на невербални сигнали (жестове, изражения, тон).

Примерни предизвикателства:

• Прекъсване на връзката и комуникацията под натиск.

• Пасивно-агресивна комуникация, бягство, замръзване.

• Неспособност да държиш конфликта като диалог.

 FEDC 4 — Сложна комуникация и споделено решаване на проблем

През призмата на възрастния:Зрялата способност да удържаш противоречиви емоции, да регулираш афект, докато останеш във връзка.

Възрастният тук развива емоционална зрялост и толеранс към несигурност.

При възрастни:

• Умение да задържаш емоции и мисли, докато взаимодействаш.

• Толеранс към различия и несигурност.

• Координиране на нуждите си с тези на другите.

• Умение да поставяш границите си, използвайки средствата на комуникацията, без ескалиране на емоциите - поставяне на здравословни граници.

• Умение да поискаш помощ, да комуникираш нуждите си.

• Готовност за споделено решаване на конфликтна ситуация - водене на продуктивен спор.

• Гъвкавост при промени и работа в екип(в семейна и работна среда).

Примерни предизвикателства:

• Избухвания, проекции, обвинения.

• Контролиращо поведение.

• Страх от несигурност и неяснота.

• Затруднения да търсене на решаване на проблем, искане на помощ.
  
  

 FEDC 5 — Символи и създаване на емоционални идеи 

През призмата на възрастния:Възможността да мислиш символно, да свързваш чувства и значения.

Тук се оформя вътрешният свят, където преживяването придобива смисъл.

При възрастни:

• Въображение, символно мислене, способност да „играеш“ с идеи.

• Саморефлексия: осмисляне на преживяванията през личен разказ.

• Креативност и чувство за хумор.

• Използване на метафора за изразяване на преживявания, справяне със ситуациите.

• Използване на символни начини за изразяване и за подкрепа на по-ранните капацитети(например изкуство, творене, символизиране и т.н.).

• Визуализиране на цел, мисъл, идея.
  
  

Примерни предизвикателства:

• Буквалност, загуба на символика.

• Твърде ригидно спазване на правила(предизвикателство със спонтанността).

• Затруднения  да се дистанцираш от емоция.

• Без достъп за „вътрешно пространство“ за мислене.

• Затруднен достъп до символизъм с цел възстановяване, удоволствие, изразяване на преживявания и мисли.

 FEDC 6 — Логическо мислене и изграждане на мостове между идеи 

През призмата на възрастния:Интеграция между емоция и логика — да мислиш чувствата си и да чувстваш мислите си.

Зрялото мислене не отрича емоциите, а ги включва в съзнанието.

При възрастни:

• Интегриране на емоции и логика.

• Осъзнаване на собствените модели („когато се чувствам отхвърлен, ставам критичен“).

• Разбиране на сложни взаимоотношения и мотиви.

• Саморефлексия, осмисляне и приемане на различни гледни точни.

                 Примерни предизвикателства:

• Силно изразена тенденция към рационализация и интелектуализация.

• На голяма част от въпросите може да е трудно да се отговори(напр. “Как се чувстваш?”, “Какво усещаш?”, ”Защо?” и т.н.).

•  Много данни/информация, но без свързване или групиране или преодоляване значение(особено с вътрешния Аз).

• Прекомерна емоционалност без граници.

• Загуба на реалистичност.
  
  
  

Следващите функционално-емоционални капацитети на развитие(7,8 и 9) описват по-зрели психични процеси, които обикновено при децата се наблюдават във възрастта между 4-6 години, но продължават да се усъвършенстват през целия живот.
При възрастните те са особено важни за саморефлексията, автентичността и интеграцията на идентичността.

 FEDC 7 –  Многоперспективност и отражение на реалността

През призмата на възрастния: а виждаш реалността като комплексна и многопластова.

Да удържаш противоположности и да не се разпадаш от амбивалентност.

 Същност:

• Способност да задържаме различни перспективи и да виждаме, че хората могат да мислят, чувстват и реагират различно.

• Развива се теория на ума – „Аз знам, че ти мислиш по различен начин от мен“.

• При възрастни се проявява като емпатия, диалектично мислене и търпимост към противоречия.
  
  

 При възрастни:

• Разпознаваш, че две неща могат да са верни едновременно („обичам те и съм ядосан на теб“).

• Диалектическо мислене („и-и“, вместо „или-или“).

• Състрадание, без да губиш граници.

• Способност за разбирането на контекста и нюансите.

• Можеш да слушаш без да се защитаваш.

• Преживяваш конфликт като възможност за разбиране, не като заплаха.

Примерни предизвикателства:

• Черно-бяло мислене, поляризация.

• множеството гледни точки са разстройващи(реалния свят, вътрешното аз, вътрешните мисли и чувства на другите…). 

• може да се наблюдава омраза или отхвърляне, когато има конкуренция.

• “абсолютен морал” — „това е добро, това е лошо“, без разбиране на контекста, сложността, или намеренията зад действията

• цинизъм - обезценяване на морала и идеалите,често като защитен отговор на разочарование от „наивната“ идеализация

• Отричане на различието.

 FEDC 8 – Мислене в “сивата зона”/в нюанси

През призмата на възрастния:Да осъзнаваш себе си като динамична психична система.

Тук възрастният развива интегрирана идентичност, базирана на автентичност и осъзнаване.

 Същност:

• Осъзнаване на вътрешните мотиви, модели и емоции.

• Изграждане на кохерентно чувство за себе си – „Кой съм аз?“

• Разбиране на своите защити и модели.

• Осъзнат избор, а не автоматична реакция.

• Способност да размишляваш върху минал опит, без да се сливаш с него.
  
  

 При възрастни:

• Саморефлексия: „Когато ме критикуват, се защитавам, защото в детството често бях обвиняван.“

• Можеш да забележиш и коригираш своите автоматични реакции.

• Приемаш несъвършенствата си с емпатия, а не със срам.
  
  

Примерни предизвикателства: 

• Самообвинение, свръх самокритичност.

• Дискомфорт с вариации/сравнения, които се основават на градации на чувствата.

•  Трудности с несигурност или конкуриращи се приоритети и ценности. 

• Отричане на степените на преживяванията, както и възможните причини за тях -  в себе си и в другите.

• Загуба на автентичност, живеене „по сценарий“.

 FEDC 9 – Рефлексивно мислене и вътрешен стандарт(интеграция и автентичност)

През призмата на възрастния:Завършващият капацитет — интеграция на всички предходни.

Човек действа от център на вътрешна стабилност, свързаност и състрадание.

 Същност:

• Сливане на мисленето, чувстването и действието в интегрирано Аз.

• Способност да живееш според ценностите си и да поемаш отговорност за себе си.

• Гъвкавост и устойчивост при житейски промени.

• Емпатия, която не изчерпва.

 При възрастни:

• Разбираш сложността на човешката природа и можеш да прощаваш – и на себе си, и на другите.

• Имаш стабилно, но гъвкаво чувство за идентичност.

• Създаваш автентични взаимоотношения, които подхранват и двете страни.

Примерни предизвикателства:

• Загуба на смисъл, вътрешна фрагментация.

• Кризисно разпадане при загуба на контрол.

• Себерефлексията, ако има такава, може да е основно когнитивна или езикова(основана на логиката, без задълбочена връзка с усещания, емоции). 

• Слаби връзки от телесни усещания ←→ афективни (емоционални) преживявания

Автор: Д.Петрова, психолог, DIRFloortime терапевт, ментор и обучител към ICDL.

Източници:

Erskine, R. G. (2019). Child development in Integrative Psychotherapy: Erik Erikson's first three stages. International Journal of Integrative Psychotherapy, 10, 11–34.

Fonagy, P., Campbell, C., & Luyten, P. (2023). Attachment, mentalizing and trauma: Then (1992) and now (2022). Brain Sciences, 13, 459. https://doi.org/10.3390/brainsci13030459

Greenspan, S. I. (1997a). Developmentally based psychotherapy. International Universities Press.

Greenspan, S. I. (1997b). The growth of the mind and the endangered origins of intelligence. Addison-Wesley.

Seiffge-Krenke, I., & Gelhaar, T. (2008). Does successful attainment of developmental tasks lead to happiness and success in later developmental tasks? A test of Havighurst’s (1948) theses. Journal of Adolescence, 31(1), 33–52. https://doi.org/10.1016/j.adolescence.2007.04.002

Siegel, D. J. (2012). The developing mind: How relationships and the brain interact to shape who we are (2nd ed.). Guilford Press.