I(Individual differences)/ Индивидуални различия в D-I- R

Тук се включва обработката на информацията през всяка сетивна система, праксис, визуално-пронстранствена обработка;

Семейна система, различия в общността, преживяването на травма, родителски стил и всяко едно различие, което подкрепя и/или възпрепятства развитието и връзката, привързаността.

Особено важно е мисленето  И за силните страни на всеки индивид, "обследвайки" индивидуалния профил!

D. Brown | Oct 1, 2015 | DIR Theory, Podcast 

Хората имат по-високи интелектуални способности от всяка друга видова група, защото не се раждаме независими. Нашата зависимост като бебета позволява на средата да влияе върху начина, по който се развиваме през ранните години. С други думи, нашите преживявания спомагат за „окабеляването“ на мозъка по различни начини, за да се адаптира към несигурни среди. Именно така сме еволюирали през времето и това е причината да сме оцелели толкова дълго.

Всяко бебе идва на този свят с уникална, все още неразвита система за сетивна обработка. Сетивната обработка е първото му преживяване със света. Следователно, първият начин, по който едно бебе се развива извън утробата, е чрез сетивата.

Съществуват уникални различия във всяко от следните сетива: зрение, слух, допир, вкус, обоняние, проприоцепция (т.е. осъзнаване на собственото тяло), вестибуларно усещане (т.е. движение и баланс) и интероцепция (т.е. усещанията в тялото)..

Д-р Грийнспан нарича това нашите биологични основи. Например, някои бебета изпитват огромно удоволствие, когато ги люлеят в ръцете на родителите им. Други може да заплачат, защото не харесват движението. Това е разлика във вестибуларното усещане. Някои бебета се усмихват при звука на гласа на майка си, докато други може да намерят този звук за “неприятен” и да се обърнат, за да го избегнат. Това е свързано с аудиторната/слуховата обработка.

Спомнете си, че първият функционално-емоционален капацитет на развитие (FEDC 1) е способността за (само)регулация и проявяване на интерес към света - т.е. с пособността да си наличен, не просто за изглеждаш "спокоен". Обикновено бебетата развиват това през първите три месеца от живота. Те започват да обръщат глава при звука на гласа на майката и т.н. Ако бебето не прави това, може да има сетивно предизвикателство.

В своята клинична работа, наблюдавайки стотици бебета и проследявайки кои от тях по-късно развиват различен модел на развитие или се наблюдават различни предизвикателства в развитието.Д-р Грийнспан успява да,установява ранни признаци още през първите три месеца от живота.

Ако бебето не обръща внимание на сетивните стимули, трябва да предположим, че нещо в неговата биология прави тези стимули неприятни. В такъв случай можем да потърсим начин да влезем в света на бебето, за да започне то да обръща внимание и да се свързва с нас.

Следващият функционално-емоционален капацитет на развитие — FEDC 2 — е ангажиране и свързване, което настъпва, когато типично развиващото се бебе започва „да се влюбва“ в майка си, обикновено между четвъртия и десетия месец. Но ако не виждаме онзи „блясък в очите“ на бебето, както казва д-р Грийнспан, тогава можем да потърсим какво именно е неприятно за сетивата на детето.

Д-р Грийнспан дава чудесен пример с бебе, което не понася тона или височината на гласа на майката — може би защото е с по-висока честота. Той открива, че когато майката промени тона и височината на гласа си, бебето започва да реагира с онова прекрасно изражение, което всички очакваме. Майката може да говори с по-нисък тон, по-бавно и спокойно — и тогава виждаме как бебето се усмихва.

Д-р Грийнспан никога не е срещал бебе или дете, с което не може да се установи контакт, ако се приложи достатъчно експериментиране и „детективска работа“. Но много родители чуват, че детето им никога няма да се развива типично и затова не реагира. В резултат родителите спират да опитват, детето остава без нужните взаимодействия, а прогнозата се „самоизпълнява“, защото мозъкът не изгражда пътища, свързани с липсващите емоционални взаимодействия с близките.

Всяко дете иска да взаимодейства. Просто може би му е трудно — поради особености в своята биология. Затова, щом забележим това, трябва да намерим начин да влезем в света на детето, докато видим онзи блясък в очите му — и после да го повтаряме отново и отново.

Има чудесни видеозаписи, в които д-р Грийнспан обучава родители: детето си играе сякаш безцелно, а родителите се опитват безуспешно да привлекат вниманието му. Д-р Грийнспан ги кара просто да седнат и да наблюдават какво интересува детето — това е прозорецът към неговия свят.

След това ги напътства да се включат в това, което прави детето, и тогава се появява онзи блясък в очите — защото родителят се присъединява към детето, вместо да се опитва да го накара да се присъедини към него. Това е изключително важно.
Опитайте се вие да се присъедините към тях!
Това е развитиен подход за подкрепа на растежа и напредъка на детето.

При по-големите деца това може да бъде много по-трудно. Тук на помощ идва оценката от ерготерапевт със специализация в сетивната интеграция. Терапевтът може да определи сетивния профил на детето — кои сетива са прекалено или недостатъчно активирани и в какви ситуации. След това ще предложи дейности, които модулират тези сетива, като в същото време се поддържа игрово и ангажиращо взаимодействие.

Да вземем за пример дете, което изглежда с хипореактивен/хиперсензитивен сетивен профил. Такова дете понякога може и да свръхреагира на някои сетивни стимули – например на допир – и дори да бъде свръхчувствително в определени ситуации към неща, на които друг път реагира слабо. То обикновено обича силни шумове, говори високо, търси вестибуларни усещания (движение и въртене), постоянно тича, но не харесва тактилни занимания – например лепкави материи, глина или пластилин, които цапат ръцете му, както и физически контакт, в зависимост от ситуацията.

След като имате сетивния профил на детето, ерготерапевт със специализация в сетивната интеграция може да изготви за него сетивни дейности, понякога наричани сетивна диета (sensory diet). Това няма нищо общо с храната.

Сетивната диета е като своеобразна „рецепта“ 

от регулиращи дейности на първо функционално емоционално ниво (FEDC 1), 

които могат да бъдат включени в игривите емоционални взаимодействия между вас и детето.

 Целта е детето да се чувства по-спокойно и уравновесено през целия ден.

Ако детето е чувствително към шум, осигурявате тиха и успокояваща среда.
Ако е чувствително към светлина — намалявате осветлението.
Ако детето търси вестибуларни усещания, му позволявате да се движи през деня.
Ако търси проприоцептивни усещания, правите с него „тежки дейности“ 

(бутане, дърпане, натиск, дълбока сензорна стимулация и др.).

Добра терапевтична зала за сензорна интеграция обикновено е пълна със забавни и стимулиращи средства: платформи за люлеене, люлки от ликра, които оказват проприоцептивен натиск върху тялото, докато детето лежи и се люлее, тежести за глезени, жилетки с тежести, игриво осветление в затъмнена стая, топки и играчки с различна текстура, тежест и повърхност, дюшеци за скачане и катерене, възглавници и меки покривала, върху които децата могат да се катерят или да скачат — всичко това се използва в контекста на емоционални взаимодействия между детето и възрастния.

Всички тези средства помагат на децата да се чувстват спокойно и уравновесено, за да могат да обръщат внимание на света около тях и за да можем ние да подкрепим тяхното развитие.

Трябва да мислим за нуждата от само/регулация по същия начин, по който мислим за нуждата от храна, вода или сън. Ако сте гладни, жадни или уморени, ще ви бъде трудно да се концентрирате върху това, което правите.

Децата с различия в сетивната интеграция могат да бъдат претоварени от сетивни стимули многократно всеки ден. Това ги кара да развиват адаптивни техники, които им помагат да останат регулирани.

Поведенческите реакции са форма на комуникация.
Когато децата пърхат с ръце в специфични ситуации и/или в периоди от време,например, трябва да се опитаме да разберем защо го правят, вместо да се опитваме да потиснем поведението, както се опитва да направи поведенческата техника „спокойни ръце“ (quiet hands).

Помислете за това така: това е все едно да се опитате да спрете чувството на глад, когато имате нужда от храна, или да не се чувствате уморени, когато сте лишени от сън.
Това просто не е възможно.

В това се крие красотата на подхода DIR®. Той разглежда първопричината, а не само симптомите. Взема предвид всички фактори, които влияят върху способността на детето да обръща внимание на света около себе си.

Когато екип от специалисти, заедно с родителите и самото дете, работят в обща посока и с обща цел, детето може да се радва на своето развитие и напредък.

Но тъй като екип от специалисти не винаги е достъпен за всеки, се надяваме, че споделената тук информация ще помогне на родителите — които най-добре познават своите деца — да започнат да откриват какво могат да направят сами.

В крайна сметка, родителите оказват най-голямо влияние върху развитието на детето — далеч по-голямо, отколкото който и да е екип от професионалисти.

Сега, след като разбирате значението на индивидуалните различия(D-I-R), можем да започнем да говорим за това как уникалният профил на детето ще повлияе върху начина, по който прилагаме DIRFloortime® с него.

В превод от: affectautism.com/2015/10/01/the-i/