Как да взаимодействаме с дисрегулирано дете

Припомняме как Развитието, Индивидуалните различия, Връзката (D-I-R) си взаимодействат по време на Floortime сесията:
а именно – нужно е да знаем къде се намира детето в своето развитие, за да започнем;
да познаваме неговия сензорен профил и индивидуални различия, за да насочваме взаимодействието;
и да се настроим и свържем, така че нашата връзка да бъде безопасно място, където детето може да се чувства спокойно.

Най-предизвикателната част на Floortime може да бъде моментът, в който не успявате да се свържете с детето си и то изглежда недостъпно за вас.
Затова нека се фокусираме върху първият функционално-емоционален капацинен на развитие(FEDC) в модела DIR® – (Само)регулация и интерес към света.

Това ни отвежда до темата за съвместната регулация/ко-регулация (co-regulation) – как да взаимодействаме с дете, което е в състояние на дисрегулация.

Когато детето е недостъпно, първо трябва да му помогнем да се почувства в безопасност, преди да можем да пробудим неговия интерес. Това може да бъде много трудно, особено когато детето е дисрегулирано.

Въпреки че да си в дистрес е само един от начините, по които може да се прояви дисрегулацията, именно с това много родители се сблъскват най-често.

Много е писано за съвместната регулация (co-regulation) – това е начинът, по който се настройваме спрямо детето в нашите взаимодействия, за да поддържаме регулирано състояние между нас.
Д-р Стюарт Шанкър нарича това явление „междумозък“ (the interbrain).

Чрез нашите успокояващи, уважителни и подкрепящи взаимодействия, съвместната регулация е предпоставка детето да се научи по-късно да се саморегулира.

Припомняме си, че искаме да разширим диапазона от емоции, които детето може да толерира, а за да направим това, трябва да приемем изразяването на неговите чувства.

Правим го, като отразяваме(огледално) това, което предполагаме, че то чувства, емпатично изразяваме това чрез мимика и изражение, и присъстваме с него в момента.

Но това може да бъде трудно, ако самите ние не се чувстваме комфортно със собствените си емоции, или ако се тревожим за поведението на детето. За съжаление, това е често срещано при родителите в нашето общество.

Д-р Стенли Грийнспан смята, че афектът (емоционалният израз) е ключът към това децата да интегрират своите сетивни преживявания, и че те ще засилят способността си за саморегулация, ако не ги претоварваме.

Но често, когато детето е дисрегулирано, то вече е претоварено и стресирано, а това е стресиращо и за нас като грижещи се възрастни.
Искаме да направим нещата по-добре, но това често води до потискане на опита на детето, за да успокоим себе си.

Нашите реакции могат да бъдат например:
„Ти си добре!“,
или започваме да преговаряме, да обясняваме,
да опитваме да поправим това, което мислим, че го разстройва —
когато всъщност това, което наистина трябва да правим, е да ко-регулираме.

Свързването с нашето дете по този начин намалява стреса, като блокира кортизола (хормона на стреса), ускорява неврообработката и помага на емоционалната регулация.

Тя казва, че когато се чувстваш дълбоко обичан и свързан с хората, се чувстваш значим.
Така, когато родителът говори или действа спрямо разстроено дете, думите и действията му заобикалят езиковия център в мозъка и директно достигат до дълбоката лимбична система, като освобождават окситоцин.

Окситоцинът е мощен антистресов агент, който също така помага за социалното разпознаване.
Тя нарича целия този процес емоционално хранене – толкова жизненоважно, колкото и водата.

С други думи, това е в съзвучие с други теории за развитието, като тези на д-р Гордън Нойфелд и с DIRFloortime®, които подчертават колко е важно да оставим настрана собствените си цели и планове, за да покажем на детето, че го разбираме, съчувстваме му и ни е грижа.

В крайна сметка всичко се свежда до чувството за сигурност.
Д-р Станли Грийнспан вярва, че сигурността и регулацията са основата на цялото бъдещо развитие.

Ерготерапевтът Maud Le Roux е съгласна. Тя обяснява, че ако детето не може да постави тялото си в състояние, в което да бъде достатъчно будно и ангажирано, за да учи, то се отдръпва и в мозъка се активира реакцията „бий се или бягай“.

Това е нивото на защита, на което много невроразлични деца функционират, именно защото често са неразбрани – те застават в режим на стрес, при който мозъкът им се опитва да ги предпази.
Техният емоционално-сетивен опит от ситуацията ги кара да се оттеглят, казва тя.

Подходът Self-Reg(Саморегулация) на д-р Стюарт Шанкър описва това преживяване и показва как да помогнем на децата да постигнат саморегулация чрез връзката с нас.

Основното послание тук е, че когато детето ни е дисрегулирано, трябва да направим няколко важни неща:

• Да спрем всички свои планове и намерения.

• Да покажем с езика на тялото си, че сме в момента с тях.

• Да отразим чувствата им чрез мимика и жестове – например с кимане, изражение на разбиране.

• Да използваме минимално думи или звуци, за да им покажем, че са в безопасност с нас, защото ги разбираме.
  
  

Надявам се, че описанието и материалите помогнаха да задълбочите разбирането си за съвместната регулация (co-regulation).

Когато детето види, че неговото страдание е чуто и почувствано от нас, то преминава от катастрофални емоционални реакции към усещане за спокойствие и връзка.

Следващата стъпка е да внесем съвместната регулация във Floortime сесията, защото когато работим по развитието, ще има много моменти, в които детето ще се дисрегулира и ще има нужда да се регулира заедно с нас, преди да може да се върне към игровото взаимодействие.

Превод от:affectautism.com/2015/11/28/co-regulation/