Функционално-емоционален развитиен капацитет 1

Откриване на сетивния и моторния профил на вашето дете

След девет месеца в тъмнина бебето се ражда. Изведнъж то е потопено в свят на светлина и звук, движение и допир, вкус и мирис. Истински сензорен празник! Цялата тази информация е вълнуваща и стимулираща за бебето, но същевременно то трябва да се научи да не бъде претоварено. Първото му предизвикателство е да поеме тази сензорна панорама, като същевременно регулира реакцията си и остава спокойно.

Постепенно то открива неща, които привличат вниманието му и едновременно могат да го успокоят – лицето на мама, гласът на татко, меката текстура на одеялото до кожата му. Малко по малко бебето се научава да балансира между нарастващото осъзнаване на усещанията и способността да остане спокойно. Тази двойка умения е най-основният градивен елемент на емоционалното, социалното и интелектуалното здраве. Без тях не можем да учим, не можем да развиваме взаимоотношения с другите, не можем да оцелеем в силно стимулиращия свят. Начинът, по който бебето модулира и обработва усещанията, е важен принос за този първи емоционален етап.

"От най-ранните си дни Питър беше раздразнително бебе. Спеше малко и плачеше постоянно, и нищо не изглеждаше да го утешава. Когато родителите му му пееха песни или го люлееха в люлката, той размахваше ръце и крака неспокойно. Когато го вдигаха и държаха, той извиваше гръб и крещеше. Родителите му бяха отчаяни. Бебето им беше нещастно и трудно за гледане, а всичките им усилия да му помогнат само го влошаваха. Постепенно, чувствайки се разочаровани, изтощени и натъжени, те просто престанаха да се стараят толкова много. Оставяха Питър сам за все по-дълги периоди от време и след известно време той заспиваше, като се наплачеше. До шестия месец той спеше или изглеждаше погълнат в себе си през по-голямата част от времето. Той вече не беше овладял първия емоционален етап. Следващата стъпка – интимността – нямаше да бъде възможна, докато не овладее тази.

Родителите на Питър потърсиха помощ от педиатър. Обстойният преглед показа, че Питър е свръхчувствителен към допир, звук и движение. Тази информация позволи на родителите му да направят света му по-комфортно място. Те престанаха да го люлеят твърде рязко и да го гъделичкат. Вместо това го държаха нежно, но плътно и използваха мек ритъм на люлеене. Омекотиха гласовете и мимиките си, когато му говореха, и говореха много бавно. Скоро Питър можеше да ги гледа по няколко секунди наведнъж. Те използваха меките си гласове, за да привлекат вниманието му и да го държат спокоен. С малко експериментиране откриха, че по-ниските тонове са особено успокояващи. След това започнаха някои прости упражнения с движения, за да засилят удоволствието на Питър от движението. Поставяха го на пода и бавно движиха ръцете и краката му. Масажираха крайниците му с дълбок натиск. Постепенно толерантността му към движение и допир се увеличи, и Питър позволи на родителите си да го носят. Малко по малко, с търпеливата помощ на родителите си, Питър намери света за по-гостоприемно място. И малко по малко се научи да се успокоява, без да заспива. До една година, благодарение на работата на родителите му с неговите индивидуални чувствителности, той овладя първия емоционален етап.

За разлика от Питър, Анджи изглеждаше като лениво бебе. Колкото и родителите ѝ да ѝ говореха или да ѝ се усмихваха, тя изглеждаше незаинтересована. Рядко осъществяваше зрителен контакт, не се оживяваше, когато те я поглеждаха, и не се обръщаше към тях, когато се приближаваха. Беше еднакво безразлична към техните жестове. Когато я вдигаха или я гъделичкаха, тя се отпускаше в ръцете им. Тъй като родителите ѝ не успяваха да привлекат вниманието ѝ, а тя изглеждаше доволна или поне тиха сама, те започнаха да я оставят сама за все по-дълги периоди. Анджи нямаше проблем да се успокоява. Нейният проблем беше обратният: тя нямаше интерес към света. Нищо не я изкарваше от нейната тиха обвивка. Тя също не беше овладяла първия емоционален етап.

Бабата и дядото на Анджи разпознаха, че нещо не е наред, и убедиха родителите ѝ да потърсят помощ. Оценката показа, че Анджи е с подреактивност към усещания, особено към звук, допир и движение. В консултация с терапевт родителите на Анджи откриха други начини да привлекат вниманието ѝ. Оказа се, че тя реагира на визуални стимули, затова родителите ѝ използваха анимирани изражения, за да я заинтригуват. Те също така повишаваха тоновете си и използваха по-бързи движения. Анджи харесваше смешните им лица и скоро започна да се смее, когато те ѝ говореха с по-високи тонове. Тя също реагираше на ярко оцветени предмети или картинки, които се държаха пред нея, и когато родителите ѝ махаха предметите напред-назад, Анджи се усмихваше. Те откриха, че тя харесва да я движат бързо във въздуха и да я люлеят енергично в сигурните си ръце. Тя започна да рита с крака и да стяга мускулите си, компенсирайки нормално слабия си мускулен контрол. Постепенно, използвайки визуални стимули и енергично движение, както и много игри с пръсти и пръстчета на краката, за да компенсират нейната подреактивност, родителите на Анджи успяха да я накарат да прояви интерес към света.

Те също започнаха да експериментират със звуци. Пробваха бързи и бавни ритми, за да видят на какво ще реагира Анджи. Откриха, че много енергични гласови тонове в средния диапазон ѝ помагаха да се настройва отново към слуховата информация. Обработката на звуци оставаше предизвикателство, но до шестия месец Анджи изглеждаше, че намира света за приятно и стимулиращо място. С търпеливата помощ на родителите си тя овладя първия емоционален етап и беше готова за следващите."

От теория към практика: Съвети как да помогнете на детето си да овладее Капацитет 1

Етап 1: Регулация и интерес към света

Откриване на сетивния и моторния профил на вашето дете

Да навлезете в света на вашето дете означава повече от просто да отгатвате какво му доставя удоволствие; това е систематичен процес. Първо трябва да разберете как работи нервната система на вашето дете, като усвоите неговия уникален стил на чуване, виждане, докосване, обоняние и движение. За да помогнете на детето си да се чувства комфортно в света, трябва внимателно да наблюдавате кои усещания му помагат да стане спокойно и регулирано, кои го претоварват и кои не успяват да го въвлекат достатъчно.
(Източник: Greenspan & Wieder, 2006. Engaging Autism. Chapter)

Цел: Да стане спокойно, внимателно и заинтересовано от света.

Можете да помогнете на детето си да се усъвършенства в този етап, като го подпомагате да гледа, слуша, започва да се движи и да се успокоява. Неговото чувство за сигурност и осъзнаване ще му помогне да разбира по-сложни мисли, да развива мозъка си и да положи основите за бъдещо учене.

Помислете за следното и насочете взаимодействията си според уникалните предпочитания на детето си, за да му позволите да се отпусне и учи. Ако дейността не е приятна за него, то може да се отдръпне или да се затвори.

• Кои гледки, звуци, допири и движения му доставят удоволствие?

• Кои сетива го държат спокойно и привличат вниманието му? Харесва ли твърд или мек допир?

• Предпочита ли тихи или силни звуци? Високи или ниски гласове? Бавни или бързи ритми?

• Наслаждава ли се на енергични, анимирани изражения и звуци или на спокойни, успокояващи взаимодействия?

На този етап, ако детето ви се разстрои, вашата продължаваща връзка с него и познатият вид на лицето ви, утешителният звук на гласа ви и нежният ви допир и движения ще му дадат успокояващо чувство за сигурност, което ще му помогне да се успокои и да изследва света си.

Капацитет 1: Какво да пробваме и какво да се опитаме да избягваме

•  Взаимодействайте с детето си, без разсейвания, за кратки периоди от време (20–30 минути), няколко пъти на ден. Това се нарича „Floortime“ и ще помогне мозъкът на детето ви да се развива.

• Намерете приятни начини да включите сетивата и движенията му едновременно.

• Взаимодействайте с детето си – не го стимулирайте само с вълнуващи играчки.

•  Не го оставяйте да гледа света само за много дълги периоди. Не можете да разглезите детето си, като прекарвате твърде много време с него.

Идеи за игри, които помагат на детето да овладее Капацитет 1

Игра „Погледни и послушай“: Наведете се близо до детето и говорете за неговите блестящи очи, закръглени бузки или голяма усмивка. Дръжте лицето си анимирано и гласа си жив, докато бавно се движите надясно или наляво, опитвайки се да привлечете вниманието му за няколко секунди.

Игра „Успокой ме“: Докосвайте нежно детето си, поглаждайте ръцете, краката, корема, гърба, стъпалата и ръцете му, за да му помогнете да се отпусне. Ритъмът напред-назад в люлеещ стол може да бъде особено успокояващ. Опитайте леко да помръдвате малките му пръстчета на ръцете и краката в игра от типа „This Little Piggy“("Това малко прасенце"), "Дай бабо огънче"(наблюгане на  с докосване на пръстчетата) и т.н.. Тази игра може да се прави и по време на смяна на пелени.