Функционално-емоционални развитийни капацитети

Детско развитие и Функционално-емоционални развитийти капацитети

                 като част от D-I-R

Нека започнем с разглеждането на първите шест функционално-емоционални капацитети на развитие. 

Първите шест функционално-емоционални капацитета на развитие (формално описвани още като етапи, способности или нива) изграждат основата за цялото ни учене и развитие. Децата често преминават през тези нива сравнително лесно. Но децата с невроразвитийни различия могат да срещнат предизвикателства – не непременно защото не могат да ги развият, а защото техните невроразвитийни и биологични различия правят този процес по-труден. Като разбираме тези нива и факторите, които им влияят, и като работим директно върху тях, родителите, възпитателите и терапевтите могат да подпомогнат развитието на тези Функционално-емоционални развитийни капацитета (Functional Emotional Developmental Capacities/FEDCs).

Подходящите емоционални преживявания по време на всекиот шестте капацитета подпомагат развитието на важни когнитивни, социални, емоционални, езикови и двигателни умения, както и изграждането на усещане за собствената личност.

Развитие в ранна възраст

В най-ранните дни от живота си, детето опознава себе си основно чрез реакциите си към физическия свят: газове, мехурчета, движения, светлина и звук, текстури и други усещания. Скоро започва да реагира по-специално на родителите си – на техните гласове, усмивки и специфичен мирис. Повтарящите се движения създават моменти на споделена радост.

Между 4 и 8 месеца, детето започва да взема дрънкалка и може да я подаде обратно или дори да я хвърли от раздразнение. То се усмихва и издава звуци, очаквайки да получи усмивка, намръщване или звук в отговор. За първи път започва да осъзнава себе си като отделна личност – като някой, който може да инициира действие и да влияе на света.

С напредването на годината, емоционалните жестове стават по-сложни. Около 12 до 16 месеца детето не просто посяга, когато татко предлага играчка, а може да го заведе до рафта, за да покаже точно коя играчка иска. То осъзнава себе си като някой, който може да свърже няколко действия, за да изрази намерение към друг човек.

След още няколко месеца действията стават още по-сложни. На около 18 до 20 месеца детето вече не просто гушка куклата си, а я „храни“ и обяснява действията си с думи като „кукла яде“. Сега то разбира себе си чрез идеи – може да си представя себе си и другите, да генерира идеи и да ги споделя чрез думи.

Още месеци минават и развитието продължава. Около 36 месеца детето може да каже: „Да караме колела!“, но преди да излезе, да спре на вратата, да провери времето и да каже: „По-добре първо да си облечем якетата.“ В този момент вече е логично мислеща, свързана личност.

Развитие на емоционални, социални и когнитивни умения

През всички тези нива се развиват емоционалните, социалните и когнитивните умения на детето, както и усещането за себе си, което става все по-сложно. Това усещане за себе си ще продължи да се развива с възрастта и с новите преживявания, които ще разпалват нови интереси и възможности. Но неговото функционално усещане за собствената личност – тази основна емоционална база, върху която се гради всичко друго – вече е създадено. То е формирано чрез милиони ежедневни взаимодействия, основно с родителите – всяко поглеждане, всяка усмивка, гъделичкане и въпрос изгражда усещането на детето за това кой е. Благодарение на тези взаимодействия, детето може да надгради допълнителни когнитивни, интелектуални и социални умения, които ще му служат цял живот.

Защо тези шест етапа са толкова важни?

Тези шест основни функционални капацитети на развитие съставляват една прогресия, при която всяко ново ниво надгражда уменията, усвоени на предишното. Всяко едно от тях представлява важен повратен момент в живота на детето и е съществена част от основата на човешкото развитие.

Децата, които получават топла грижа и нямат сериозни затруднения, често преминават през тези нива "автоматично" до 4–5-годишна възраст. Но при деца с предизвикателства тези нива може да се развиват по-бавно и с нужда от подкрепа от страна на родители и терапевти. Например:

• Детето с двигателни затруднения може да протегне ръце да го вземат на ръце не на 8–9 месеца, а на 14–15 месеца.
  
  

• Бебе с проблеми в слуховата обработка може да започне да имитира майчината интонация не на 10, а на 17–18 месеца.
  
  

• Дете с множество затруднения може да започне да свързва абстрактни идеи не на 3, а на 5, 6 или 7 години.
  
  

• И това е напълно нормално. Когато вашето дете е на 45 години, няма да има значение дали се е научило да гука на 8 или на 17 месеца, или дали е започнало да пише на 6 или на 10 години. Важно не е толкова на каква възраст е усвоено дадено умение, а колко добре е усвоено и дали има прогрес. Тъй като тези основни умения се учат в ранна възраст, има достатъчно време да се усвоят качествено.

Заключение

Тези шест основни етапа на развитие са жизненоважни, защото са фундаментът за цялото бъдещо учене и развитие в живота на детето. Те са като основата на 80-етажна сграда: за да издържи цялата структура, основата трябва да е изключително здрава.

В следващите материали ще бъдат описани подробно всяко едно от шестте Функционално-емоционални развитийни капацитети(FEDCs), както и начини, по които родителите могат да помогнат на децата си да преодолеят предизвикателства и да развият своя пълен потенциал. Моля, имайте предвид, че възрастите на „най-ранна поява“ се отнасят за типично развиващи се деца и могат да варират значително в зависимост от индивидуалната биология и развитие на детето.

Първите шест функционално-емоционални развитийни капацитета (FEDCs):

1. Регулация и интерес към света ( най-рано може да се наблюдава 0 – 3 месеца) Функионално-емоционален капацитет на развитие 1
   
   

2. Взаимно ангажиране и свързване ( най-рано може да се наблюдава 2 – 7 месеца)  Функионално-емоционален капацитет на развитие 2
   
   

3. Намерение и двупосочна целенасочета комуникация ( най-рано може да се наблюдава 3 – 10 месеца)  Функионално-емоционален капацитет на развитие3
   
   

4. Сложна комуникация и споделено решаване на проблеми (най-рано може да се наблюдава 9 – 18 месеца)  Функионално-емоционален капацитет на развитие4
   
   

5. Използване на символи и създаване на емоционални идеи (най-рано може да се наблюдава 18 – 48 месеца)  Функионално-емоционален капацитет на развитие5
   
   

6. Логическо мислене и изграждане на мостове между идеи (най-рано може да се наблюдава 3 – 4½ години)  Функионално-емоционален капацитет на развитие 6
   
   

 Макар тези шест етапа да получават най-много внимание, функционалното емоционално развитие продължава през целия живот. Ето кратък преглед на следващите етапи:

7. Многоперспективност (най-рано може да се наблюдава 4 – 6 г.): Детето започва да мисли многопричинно – разбира, че може да има няколко причини за едно поведение. Може да разбере семейната динамика, не само спрямо своите нужди. Начало на развитието на Теория на ума - перспективата на другия е различни на чисто физическо ниво.

8. Мислене в сивата зона(нюанси) (най-рано може да се наблюдава 6 – 10 г.): Детето започва да разбира степени и относителност – важно за училище и социални умения като компромис. Тук вече Теория на ума изглежда като: „Аз знам, че ти мислиш по различен начин от мен“ 

9. Рефлексивно мислене и вътрешен стандарт (наблюдава се около 9 г.): Детето започва да осмисля собственото си поведение и вътрешни стандарти. Може да анализира и оценява преживявания, мисли за миналото и бъдещето.

10. Разширено усещане за „Аз“ (ранен – среден пубертет): Включва отношения с общността, културна рефлексия, по-дълбока осмисленост.

11. Размисъл за лично бъдеще (късен пубертет/ранна зрялост): Емоционална инвестиция в бъдещето, развитие на личен разказ и възприемане на социални, културни и политически реалности.

12. Стабилно и отделено усещане за „Аз“ (ранна зрялост): Детето вече може да се отдели от семейството и да поддържа собствена идентичност и ценности.

13. Интимност и ангажираност (зрялост): Способност за дългосрочни взаимоотношения и цели, устойчиви на моментни емоции.

14. Създаване на семейство и грижа за другите (зрялост): Способност за емоционална грижа дори в напрегнати моменти, осъзнаване на културни различия без заплаха за собствените ценности.

15. Разширени перспективи за време, пространство и живот (средна възраст): По-дълбоко разбиране на живота, ценене на реалността и мъдростта преди мечтите.

16. Мъдростта на живота (късна зрялост): Достигане до философска зрялост, освобождаване от егоцентризъм, ново осмисляне на живота, отношенията и света.

Въпреки че горната информация се отнася за детското развитие и най-ранните възрасти на поява, като възрастни ние често продължаваме да работим върху разширяването на емоционалните и развитийните си способности, които са започнали да се развиват още в детството. Следователно, това не е процес, ограничен само до детството. Това е процес през целия живот. 

Превод от:  www.icdl.com/dir/fedcs