Функционално-емоционален развитиен капацитет 5

Създаване на емоционални идеи
Способността на детето да формира идеи се развива първо чрез игра. Детето използва играчки, за да създава истории, и чрез тези истории експериментира с различните намерения и желания, които усеща. Бебетата кукли се хранят от „майка кукла“. Хората в къща са заплашени от гигантски мечки. Колите се сблъскват една в друга. Човечетата, животните се бият, воюват и т.н.

Заедно с тази игра, изпълнена с идеи, идва и разширеното използване на думи. Първоначално детето просто назовава важните елементи от своя свят — хората, от които зависи, любимите си храни и играчки — или заповядва властно „Това!“, за да посочи желан предмет. С течение на времето то добавя диалози към играта си. По-късно, с помощта на обгрижващите, детето започва да назовава своите намерения, желания и чувства.

Чрез играта, пълна с идеи, и разширеното използване на думи детето се учи, че символите означават неща. Празната кутия, в която къпе куклата си, е символ на ваната. Думата „баня“ е символ на действието му във ваната. Думата „ядосан“ е символ на избухналото чувство, което е изпитало вътре. Всеки символ е идея — абстракция на конкретното нещо, действие или емоция, с които детето се занимава. Колкото повече експериментира с игра наужким и думи, толкова по-свободно се движи в света на идеите.

В крайна сметка то започва да манипулира идеи и да ги използва по начини, които удовлетворяват неговите нужди. Например може да вижда, чува и усеща майка си, дори когато тя не е там. Сега, когато се събужда нощем, вместо просто да плаче, може да я повика. Понякога само като си представя и мисли за майка си, се успокоява. Когато е жадно, може да помисли за сок и да каже: „Мамо, сок“, вместо да се надява тя да разбере какво иска. С тази нова способност да манипулира свят от символи, детето прави скок към много по-високо ниво на комуникация и осъзнаване.

Райън

"Райън е имал множество медицински проблеми и операции като бебе. Въпреки че на две и половина години е бил в добро здравословно състояние, той е проявявал трудни, разрушителни поведения. Никога не е спал повече от три часа подред; отхвърлял е повечето храни и е бил с значително поднормено тегло; активен и раздразнителен.

Първоначалната оценка показва, че Райън е усвоил най-раннатия капацатитет. Проявявал е силен интерес към играчките в кабинета и е успявал да се успокои. Но уменията му за интимност и двупосочна комуникация били непостоянни. Често отблъсквал родителите си, отказвайки взаимодействие и игнорирайки думите и жестовете им. Но когато е мотивиран, може да съчетава множество жестове, за да изрази желанията си. Например, показвал с нетърпение къща за кукли на рафт, докато не я сложат на пода, и след това методично отварял и затварял всички врати и прозорци, но показвал малко желание да използва къщата, за да разиграе идеи. Когато му давали кукли, механично ги поставял вътре, без да създава история. Използването на думи било ограничено — използвал някои отделни думи, като „врата“, но не ги използвал за взаимодействие с другите, освен понякога да каже „не“ или „навън“. Изглеждало, че Райън не е усвоил напълно по-ранните капацитети и затова способността му да премине към капацитет 5 е ограничена.

Наблюденията на Райън в игра разкрили още нещо: неговият емоционален диапазон изглеждал ограничен. Когато нещата се обърквали, не се ядосвал; когато вървели гладко, не се усмихвал. Проявявал интерес към играчките, но с малко любопитство. Когато родителите му се опитвали да го прегърнат или насърчат, той не показвал топлота или удоволствие. Майка му го описвала като „винаги негативен“, и лесно се разбирало защо това малко момче изглеждало така.

По време на оценката ерготерапевт открил, че Райън е тактилно свръхчувствителен в областта около устата, което обяснява част от неговата избирателност към храна. Освен това бил постурално несигурен, тоест не се чувствал комфортно с усещането за тялото си при движение в пространството. Когато стъпвал на земята или кракът му се отделял от пода, се чувствал несигурен и неуравновесен.

Наблюденията на игра на Райън с родителите му показали, че сетивните трудности са само част от проблема. Начинът, по който родителите му играят с него, също имал значение. В стремежа си да го ангажират, родителите понякога предлагали идеи твърде бързо, което затруднявало Райън да развива свои идеи. Например майка му му подала кукла и попитала: „Какво е това?“ Когато той не отговорил веднага, тя казала: „Това е момчешката кукла. Какво е това?“ Отново той не отговорил веднага. „Това е момичешката кукла,“ допълнила тя. „Какво искат да правят заедно?“ Отново тя дала отговора. Райън отвърнал като се обърнал. Майка му сложила куклен театър на ръката си и казала: „Какво ще кажеш на куклата?“ Когато той не отговорил, тя добавила: „Кажи здравей на куклата. Кажи здравей.“ Райън се обърнал, взел блокче, сложил го върху друго и ги съборил. Баща му постъпил по подобен начин, като понякога бил още по-директивен, а жестовете и реакциите на Райън били още по-ограничени.

Родителите му давали толкова малко пространство за действие, че обръщането и негативните жестове станали единственият начин Райън да се утвърди. Тази емоционална тенденция се засилвала от сетивните му модели. Постуралната несигурност го правела склонен към пасивна негативност — да се обръща, вместо да удря или рита, а чувствителността около устата го правела негативен по отношение на храната. Може би предизвикателството му да спи е била просто още един начин да се утвърди пред родителите си. Като ги игнорирал, получавал пространство за себе си, но ограничавал възможността да развие свои идеи.

Терапевтичната програма, освен работа върху свръхчувствителността в устата и постуларния контрол, включвала работа с двамата родители върху взаимодействието с детето. Те трябвало да се научат да дават време на Райън да отговори, преди да предложат отговор или своя идея. Трябвало да му дадат пространство да започне игра. Постепенно родителите се научили да са напълно ангажирани. В резултат Райън станал по-ангажиран и започнал да проявява лидерство. В една сесия няколко месеца по-късно той сложил кукла кит на ръката си и държал устата ѝ отворена. Вместо да ръководи действието, както правела в миналото, майка му сложила кукла на ръката си и казала: „Какво искаш, г-н Кит?“ След това изчакала търпеливо отговора на Райън. Райън казал, че китът е гладен. Вместо да нахрани кита сама, майка му попитала: „Какво иска да яде?“ Райън, поемайки много вербална инициатива, изброил храните, които китът искал. Тази проста сцена била голямо подобрение в семейната динамика — майката позволила на Райън да ръководи играта и вдъхновила инициативата му, като се включила в драмата. Тя станала участник, а той — режисьор.

Няколко седмици по-късно майка и Райън пак играли с куклата кит. Този път китът изплюл храната си. „Как се чувства китът, когато изплюва храната си?“ попитала майка му. Райън не отговорил. „Какво иска да направи китът?“ попитала тя. Райън накарал куклата да захапе всичко в стаята. Когато приключил, съборил някои играчки. Майка му наблюдавала и попитала: „Китът ядосан ли е или щастлив?“ „Ядосан,“ казал Райън. След това се усмихнал. Това бил първият път, когато Райън изразил гняв чрез идеи.

Бащата на Райън също се включил активно и направил промени в своя подход. В същото време, по време на сесия с баща си, Райън забелязал фенерче. „Какво е това?“ попитал той. Вместо да го вземе, баща му отвърнал: „Да видим дали можем да разберем.“ Посочил ключа. Райън натиснал ключа няколко пъти и фенерчето светнало. Райън се засмял. След това осветил баща си, а баща му направил смешни физиономии. После разменили ролите — баща му светил фенерчето към Райън, а Райън правил смешни лица. И двамата се смяли. Техният обмен бил топъл и интимен и ясно удоволствие за Райън.

Изведнъж Райън получил идея. Казал на баща си: „Аз,“ като посочил фенерчето. Когато баща му осветил него, Райън застанал на „сцената“ и се престорил, че е на сцена. С всички, които го наблюдавали, той се разхождал и финиширал. Когато публиката аплодирала, изпълнил още. Това бил огромен напредък — за първи път Райън започнал сложна драматизация, включваща родителите и терапевта. С помощта на родителите си се отварял към света на емоционалните идеи, укрепвал уменията си за интимност и комуникация, затвърждавал предишните стъпки и постигал добър прогрес в капацитет 5.

От теория към практика; съвети и идеи за подкрепа на детето да усвои капацитет 5
Цел – Използване на символи или идеи за изразяване на намерения или чувства.

Сега е моментът да помогнете на детето си да ви каже какво иска или мисли и да стане партньор в развиващата се игра наужким. Можете да се престорите на кученце или да говорите чрез кукла-кученце и да поискате прегръдка, целувка или кокал. Можете също да започнете разговори за желанията му и да попитате: „Какво искаш да пиеш, мляко или сок?“ Отговорът му „сок“ може да бъде посрещнат с кимване и реплика: „Хайде да го вземем! Покажи ми къде да отидем.“ Когато той каже: „Там, мамо,“ сочейки хладилника, ще разбере, че може да задоволи нуждите си чрез взаимодействие с вас.

Какво може да направите и кое да избягвате при капацитет 5
Не разчитайте на пъзели, книги, структурирани игри, телевизия, за да стимулирате използването на идеи от детето.

Правете – Слизайте на пода и станете герой, например мечка или вълшебник, в драматизация по избор на детето. Оптуснете се! Преигравайте! Взаимодействайте, говорете и изразявайте емоции чрез героя си.

Правете – Водете дълги разговори за всичко, което интересува детето, от нова играчка до любимата или най-неприятната храна. Използвайте игри, телевизия и видеа(като част от интересите на детето) като основа за дълги взаимни разговори, а не като крайна цел.

Идея за игри за подкрепа на капацитет 5:

Да си говорим
Използвайте естествените интереси на детето, за да видите колко кръгове на комуникация можете да получите с думи, фрази или кратки изречения. Можете дори да превърнете екраткия отговор на детето в дълъг разговор. Например, когато детето сочи вратата и казва „Отвори“, може да отговорите: „Кой да я отвори?“ То вероятно ще каже: „Мамо,“ и може да поклатите глава: „Мамо не може сега. Кой друг?“ То може да се обърне към баща си и да каже: „Татко?“ Таткото може да попита: „Да направя какво?“ Когато детето отново сочи вратата и казва „Отвори, отвори!“, баща му може да се приближи и да каже: „Добре, можеш ли да ми помогнеш да отворим вратата?“ С кимването на главата, детето ще затвори този дълъг обмен от думи и жестове.

Да се преструваме
Станете куче, котка или супергерой в драма по избор на детето. Преигравайте и вижте колко дълго можете да продължите играта!

Играчки символи

Не разчитайте на играчки, на които функцията им е ясна - лъжичката може да е клонче, чинийката може да е листо, героите може да са камъчета и т.н. Давайте възможност детето да измисля символа, както и сценария. Не се притеснявайте, ако героите проявяват, например, агресия - това е поле за предаване на емоционални идеи.